Преди една година котаракът ми си отиде, след 16 годишно съжителство! Беше ни ужасно тъжно! Все още ми липсва мърморенето му и посрещането на вратата...
Миналата година, през есента, няколко месеца след смъртта на Мърфи, пред нашия вход се появи една оранжева госпожица, жестоко нахапана по хълбоците, полумряла от глад. Започнахме да я храним и да се грижим за нея, И тя стана котката на блока. Може би до тази пролет все още нямаше име, и всеки й викаше както му хрумне, докато съседа не я нарече : Евдокия! Евдокия пасна чудесно на нашата котка. Заведох я на ветеринар и се оказа, че Евдокия е бременна, и е на видимата възраст 6-8 месеца. Започнахме още по усърдно да храним Евдокия, понеже докторът каза "храна на корем". Но както беше бременна, в един момент вече не беше, нямаше и котета. Тъкмо мислех да я водя пак на ветеринар, за да я кастрираме когато се оказа , че Евдокия е отново бременна и така до днес. Днес на 24 май излязохме по обяд, а Евдокия ни посрещна като веднага се разположи господарски пред нас, и изрази силно възмущението си, когато разбра че излизаме. Протестът й се чуваше чак на отсрещната улица. Когато се прибрахме преди малко, се оказа че Евдокия мърка доволно и щастливо в кошницата до нашата врата (където спеше през зимата), а между лапичките й се гушкат 2 оранжеви, 2 черни и 1 шарен дребосък, и мляскат доволно. Сега имам 6 котки, които не мога да зарежа на улицата. Мога да кажа,че Евдокия ни намери и избра!
4 коментара:
Няма нищо случайно в този живот и честито за нова(ите) придобивка(и):))))
Братовчед, ще ти подаря едно, само трябва да си избереш кое!;-)))
и комбинацията с морското свинче в къщи ще е невероятна:)Благодаря все пак.
те ще свикнат;-)))
Публикуване на коментар