Козунаци!

Великден е традиция в моето семейство, предавана на поколенията! А традицията повелява на Великден да сме на Балкана! Там боядисваме яйцата, там месим козунаците! А от скоро си имаме и църква в селото! Тревата е зелена, птичките пеят, дърветата са цъфнали, пчелите наизлизат от кошерите, тихо и спокойно, ухаещо на свежест, така както само една пролет може да мирише! Яйцата се боядисват винаги в четвъртъка, а съботата е денят за голямото месене на козунаците! Събуждаме се, изпиваме кафето в градината и започваме! През това време дядо ми вече е опалил пещта. А ние си приготвяме продуктите, мерим, теглим, забъркваме, на около ухае на прясно настъргана лимонова кора. На масата стоят наредени бурканчета сладко за козуначеното руло, а печката в кухнята е запалена, жега е, но там после ще втасват козунаците и трябва да е топло! Слънчевите лъчи нахлуват в кухнята и по продължението им се виждат облачетата брашно във въздуха! Козунака е омесен, сега го завиваме на топло, и посядаме за малко да си починем. Следва пренасянето до пещта, пътя е малко стръмен, ноооо ние сме го оттренирали този маршрут и няма поражения. Нареждаме тавите с бухналите козунаци, отгоре грижливо намазани със жълтък и обилно поръсени със захар ( да си призная понякога прекалявам с поръсването но толкова обичам тази хрупкава коричка отгоре....). Сега чакаме, насядали на дървените пънчета пред пещта, а във въздуха се носи миризмата на печени козунаци.... от време на време прогонваме мързеливо някоя нахална пчела с ръка. Идва момента, да извадим козунаците но не рядко се случва и да ги поизгорим малко. Сложна работа е пещта, иска се майсторлък и си има тънкости в опалването за козунаци или за агне! Изваждаме тавите, аз и братовчедките ми нямаме търпение да си отчупим веднага по едно парче, топъл, сладко ухаещ козунак, ярко жълт от вътре и делящ се на конци, с хрупкава коричка от вън, посипана със захар. Едната тава изчезва още докато сме се насъбрали пред пещта, останалото се прибира, за вечерта и за следващите дни, да има за закуска, всеки да си вземе на тръгване, и за съседите! Великден е, а на гости се ходи с яйца и козунаци!

Ето и рецептата за нашите козунаци, многократно изпитвана през годините и във пещта, и в електрическата фурна.

2кг. брашно
3.ч.ч захар
8 яйца
2.ч.ч прясно мляко
40гр. мая
2 ракиени чашки коняк( или конячена есенция)
кора от 1-2 лимона

Маята се разтваря в 1ч.ч топла вода плюс една ч.л. захар и щипка сол- докато тръгне нагоре. Към маята и водата прибавяме брашно до получаването на гъста каша ( малко по-гъсто от тесто за палачинки, или както казва баба ми -да прави осмица) Ако водата с маята е 1ч.ч, то маята трябва още толкова да се надигне, така че я ратворете в по-голям съд! ( Важно е да отбележа, че маята трябва да се остави, да се надигне!Иначе козунаците ви няма да се надигнат!Сори Илски, мислех че се разбира това!)
Приготвили сме брашното (предварително пресято), разбитите яйца, захарта е разтворена в млякото, което е топло.
В брашното (пресява ме го ) правим кладенче, сипваме първо маята, яйцата, постепенно се добавя и млякото със захарта- това се замесва до средно меко тесто ( трябва да е малко по-меко от това за хляб).Прибавяме лимоновата кора и коняка. Когато свърши брашното и се омеси хубаво, започва да се сипва по малко олио, меси се и пак се сипва малко олио и пак се меси, и така докато тестото спре да поема олио и започне да пъшка (както казва баба ми), тоест прави едни малки балончета с въздух, които се пукат. ( Общо взето принципа на козунака е до обед месиш, а следобед печеш).
Тестото трябва да втасва на топло, до приблизително получаването на двойна смес!
Преди да го сложим да се пече, намазваме тавата с малко олио, оформяме козунака ( разделяме на 3 равни части, разточваме между дланите и сплитаме като плитка), ако искаме да правим руло- тестото се разточва на правоъгълник, намазваме със сладко-нека е по-гъсто, което няма много сироп а само плодове и навиваме.
Отгоре се маже с жълтък и тук идва любимата ми част -поръсваме със захар!
Пече се в предварително загрята фурна на умерен огън за час- час и половина. Ако отвън започне да загаря, а от вътре е още суров, метнете му един лист фолио, за да го предпазите от изгаряне. А дали е готов козуна се проверява с една клечка, ако го боднете и нищо не остане по нея, значи е опечен, ако има залепнало тесто- иска още!
Насладете му се, заслужава си труда!