8/25/2009
На къде?
Понякога човек намира половинката си, друг път си мисли, че я намерил, но в един прекрасен ден се оказва, че е сбъркал! Времето за промени настъпи с пълна сила, но някак си по-бързо от колкото ми се искаше! Това което най-много ми тежи е разочарованието от нещата, ситуацията..."Пътеката" ми е до болка позната, но няма да си губя времето в нея! Дойде момента за нова страница, чиста, бяла, без нито един написан ред. Вярвам, че съм взела правилното решение за моето "утре".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
18 коментара:
Njama da kaja "jalko" ili "...ama zashto?"
Otgoworite sa v samata teb..... tova javno e 1_jat ot poredicata.
Shte kaja "Kusmet!"
Промените са хубаво нещо, дори когато са малко насилени или неочаквани.
А белите страници... ех, че кой не иска да започне "на чисто" :) Само че вече не сме бели страници и може би е по-добре така, защото всичко, което сме изписали е опит : емоционален, интелигентен, творчески, ....
Смело напред, Адаш и все така страдай от тези слънчеви лунички, че и нас, твоите читатели, да грееш, без значение дали моментите са тъжни, весели, бурни или спокойни като блатна вода.
....tova s belite stranici...
zabravih koga beshe...
Подарявам ти нещо ...
"Дали ще дойде пролетта
когато няма да ме има?
Ще късаш утринни цветя
и в вазата ми ще ги слагаш.
Дали във лятото горещо
ще любиш тяло, младо като вино?
И потопил се във наслада
със мисълта за мен ще изтрезняваш.
Дали пък есенните дъждове
тъй бавно мене ще измиват?
Дали сърцето ще зове
я ветровете яростно ще вият?
Дали във белотата зимна
от чувствата си огън ще напалиш?
Дали...
Защото те обичах, питам.
А ти не се научи да ме имаш..."
Обичам ви,кара те ме да се усмихвам!
... i nie taka :=)
Ринги, ме настрои поетично, което хич не ми е присъщо... Та позволи ми аз да споделя нещо, което е ... много фотографски и житейски очаквателно :)
Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне -
и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща.
Науката не може да го отчете -
човекът го усеща.
Той - този цвят - в ливадите стои -
по най-далечното дърво полазва -
по най-далечни склонове играе -
със мен почти приказва.
А после - щом пристъпи хоризонтът -
и обедът минава -
той тръгва си - без формулата на звука
а нас сами оставя -
със чувството, че ни нанасят загуба -
че задоволството го няма -
сякаш търговци са нахлули изведнъж -
във храма.
http://dikinson.hit.bg/main/new_page_1.htm
Адаш, много е хубаво!
Явно е време за големи промени в един или друг аспект при много приятели и познати, и аз не съм изключение.
В духа на поетичните откровения по-горе мисля, че имам нещо по темата, но е из тетрадките, които отдавна съм нарочила за издаване ;)
Усещането за нова, бяла страница е несравнимо обаче...
Интересно късметче ми се падна днес в твоя блог: "Понякога хората трябва да се наплачат, за да имат място за нови усмивки."
tuka stanalo interesno...
aide 2000 posta ;)
Да, интересно е...И доста на място май ;)
"Чака те оферта примамлива, откажеш ли я за теб настъпва зима!!!"
от последните късметчета;-)))
оф... на мен пък току ще ми се падна "Пътят към ада е осеян с добри намерения."
Лошо, Седлароооооооов, лошо!
чакат ме 3 доста натоварени дни преди дългоочакваната ваканция и те верно са изпълнени с добри намерения, та да видим докъде ще ни докарат.... :-/
оцелях! Адаш, чакам те скоро у Софеа!
bISOUS
T. аз в Русе я чакам, ти в Софеа.. да видим къде ще огрее :+)
Явно е сезонът за промени в ядрото на КръжокЪ.
Някой философ беше казал,че човек се ражда като бял лист и умира като такъв-всичко останало е суета.Само обичта си заслужава да се живее-всичко останало е ФОЛК:):):)
Публикуване на коментар