Все още има светулки, горещия летен вятър говори с ламарините отсреща, а липите... ах липите как ухаят! Влагата от реката те прегръща нежно и попива във кожата, до мига в който започнат да излизат капчици вода....дрехите залепват и настават мигове на потъващо безвремие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар