Тези дни попаднах на една чудна стихосбирка, отдавна, ... много отдавна не бях чела толкова свежа, толкова нежна и усмихваща душата поезия, без да натежава на и без това сложния ни свят. Четях и се усмихвах, усмихвах се и четях, и така заспах с ведро чувство в душата, препоръчвам ви я с две ръце, не с четири...препоръчвам ви я с всичките ръце на Шива;-)))
Авторът е Мария Донева, а книгата, която ме плени така е " Магазин за обли камъчета ".
Ще си позволя да копирам няколко прекрасни нейни произведения, които открих в мрежата:
Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.
През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.
***
Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.
Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –
ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.
***
Знам си, че използвам често
"топло, кротко, тихо, меко".
Само малко ги размествам,
и ги поразбърквам леко,
но каквото и да кажа -
все е някакво подобно.
Аз не се тревожа. Даже
си ми е съвсем удобно.
Имам тиха, мека къща;
топли хора, кротки вещи.
Има кой да ме прегръща.
Трябва ли ми друго нещо?
***
Още по тъмно петлите разтягат сергии -
хвалят си стоката -
прясно опечено слънце.
Режат дебели филии от белия ден.
Колко е вкусно така
да се будя до тебе.
***
Сутринта валяло дъжд
и ръцете ми са хладни.
Мигна ли дори веднъж,
лятото ще се разпадне.
Сол и пясък и ръжда
палят в гърлото ми суша.
Лятото ще задържа,
само ако в теб се сгуша.
***
Сънят е сладък като круша
и топъл като час под душа,
денят се мие и изплаква,
насън се смее и разплаква,
денят отдъхва си, готов
да се събуди като нов.
***
Под облаците бледи
в началото на юли -
надясно слънчогледи,
наляво – лавандули.
Дъждът ми сипва глътка
златиста и лилава,
и от една прегръдка
сърцето ми узрява.
***
Кафе, тирамису и гледка.
Спокойствие във всяка клетка.
Сама, за да мълча на воля.
И слънце – да се поразголя.
Покупки, прелестно излишни.
Следи от времена предишни.
И аз, от кеф да се размажа.
И ти, за да ти го разкажа.
***
Разкудкудякано обяснение в любов
Обичам те шумно, със весели думи.
Обичам, когато си легнал върху ми.
И смешните пръсти на двата ти крака.
Когато пристигаш. Когато ме чакаш.
Обичам, когато ядем и се смеем.
Когато лежим и мълчим и си блеем.
Обичам, когато се будя със мисъл -
да ставам, да видя дали си ми писал.
Когато любезно гърба ми почесваш.
Обичам, че всичко във теб ми харесва!
...повече може да намерите тук: http://mdoneva.wordpress.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар