Гадателка!

Кафето вдигаше пара в чашата ми, погледнах го и леко се намръщих, понеже беше без мляко. Разходих се до хладилника, но там липсваше въпросния продукт, погледнах при запасите, но и там нямаше. Беше се свършило. А колко мразя да си пия кафето без мляко! Забих поглед в чашата, тъмната повърхност на кафето, поглъщащо черна ме приканваше да отпия от нея, по същия начин, както бисквитката ( или каквото беше там ) викаше на Алиса ( "...от страната на чудесата", книга която между другото, никога не съм харесвала, но да не се отплесвам), та бисквитката викаше "изяж ме, изяж ме..." Загледах се още по-надълбоко и освен черния цвят, започнах да различавам нюансите на мастилените петна, и тогава видях себе си- ококорена на дъното на чашата, плуваща в тъмното, където утайката се беше насъбрала и чертаеше своите картини, подредени от всяко мое отпиване. Няколко пътечки, разни животни, предмети, препинателни знаци и цели изречения даже, стояха на дъното!Избрах една пътечка, объркващо криволичеща и проследих с показалец до къде ще ме отведе. Пристигнах точно до входа на една зоологическа градина за полярни мечки. Стана ми студено, загърнах се със шала си, който сама си бях изплела и си включих печката. Не ми хареса усещането и зарязах чашата с кафе, на дъното, на която имаше локва а може би беше езеро, имайки предвид персоната, която се разхождаше там- една патка.
Затворих очите си и отново стигнах до извода, че не ставам за гадателка, а съм по-скоро бялата птица плуваща в локвата.
Отивам до магазина да си купя мляко!