Цъфналите вишни!

Вървях по тихата уличка, слушах стъпките си, собственото си дишане и песента на птиците.Слънцето падаше ниско, и светлината беше златиста.Сградите изглеждаха красиви и излющените мазилки по тях не се забелязваха. Не се забелязваха и пукнатините в асфалта, съборената каменна ограда на къщата над нас. Един люляков храст, учтиво бе предложил да скрие грозната дупка в оградата.Цветовете му натежаваха надолу и разнасяха своя мирис.Малко по-нагоре, покрай парапета на алеята, цъфтяха джанките и тяхното ухание веднага пое крачките ми. А от другата страна стоеше вишната, покрита с цялата си прелест, побеляла, все едно е от скреж, украсена по клоните с кичести мартеници, като последно сбогом на зимата, замаяна даже не усетих кога я подминах.Когато се прибирах, малко по-късно, тишината на мрака ги беше погълнала а птиците в пролетен сън се обаждаха и замлъкваха.